Методът на говоренето със себе си за подобряване на английската беглост: защо говоренето на себе си наистина работи

Повечето учащи чакат идеалния момент да говорят английски: носител на езика, курс, търпелив приятел. Този момент идва веднъж седмично, ако имат късмет, а през останалото време говорните им мускули изстиват. Методът на говоренето със себе си за подобряване на английската беглост обръща това. Говорите всеки ден, сами, и се подобрявате именно защото никой не слуша.

Идеята звучи странно, докато не погледнете как децата учат първия си език. Тригодишното дете описва всичко на глас: „Сега слагам блока отгоре. Сега пада.“ Никой не е учило това дете да го прави. Това е собственият механизъм на мозъка за превръщане на мисълта в реч и той никога не спира да бъде полезен.

Защо говоренето със себе си помага да говорите английски по-свободно

Говоренето на нов език има две отделни тесни места. Първото е знанието: не знаете думата. Второто е извличането: знаете думата, но тя пристига две секунди твърде късно. Повечето учащи са заседнали на второто тясно място, а говоренето със себе си е най-прекият начин то да се разшири.

Когато говорите с друг човек, вършите три задачи едновременно. Планирате какво да кажете, следите как звучите и управлявате реакцията на другия. Тази трета задача е скъпа. Тревогата от осъждане изяжда умствената енергия, която ви е нужна за извличането. Махнете публиката и най-накрая можете да вложите цялото си внимание в самия език.

Изследванията върху вътрешната реч го потвърждават. Проучвания на изучаващи втори език установяват, че говоренето със себе си служи като пространство за репетиция, където учащите изпробват структури, в които още не се чувстват уверени пред други хора. Това не е признак на регрес или странност. Това е нормален, документиран етап от развитието на умението, а възрастните, които го правят съзнателно, се подобряват по-бързо от тези, които чакат събеседници. Работата на изследователи, изучаващи вътрешната реч в усвояването на втори език, многократно е потвърждавала тази репетиционна функция.

Говоренето със себе си е единствената практика по говорене, при която цената на грешката е точно нула. Това не е малко предимство. Това е целият смисъл.

Какво не е говоренето със себе си

Преди рутината - едно уточнение, защото методът се проваля, когато хората го разберат погрешно. Говоренето със себе си не е да мърморите едни и същи три уютни изречения всеки ден. „I am fine, thank you“, повторено сто пъти, не изгражда беглост. То изгражда един заучен ред.

Говоренето със себе си също не е мислене наум. Трябва да произвеждате звук. Физическото действие на движене на устата, оформяне на гласните и чуване на собствения ви глас е това, което тренира връзката между мозъка и говорните органи. Мисленето на английски помага, но е различно упражнение. Беглостта е отчасти двигателно умение, а двигателните умения се нуждаят от реално движение.

И накрая, говоренето със себе си не е заместител на разговора. То е тренировъчната площадка, която прави разговора продуктивен. Бегачът прави интервални тренировки сам, за да мине състезанието добре. Вие говорите със себе си сами, за да не зацикли следващият истински разговор на първия непознат въпрос.

Как да започнете рутина на говорене със себе си

Методът оцелява или умира с едно решение: трябва да изберете време и място, където се чувствате ненаблюдавани. За повечето хора това е банята, пътят до работа, колата или стая със затворена врата. В момента, в който се притесните, че някой може да ви чуе, отново управлявате публика и упражнението губи силата си.

Започнете с десет минути. Настройте езика на английски и не си позволявайте да превключите обратно, дори за думи, които не знаете. Когато попаднете на липсваща дума, опишете я с други думи. Ако не си спомняте „fridge“, кажете „the cold box where I keep food“. Това заобикаляне не е провал. Това е точното умение, което поддържа живи истинските разговори, когато речникът свърши.

Силата на гласа е по-важна от точността в началото. Говорете с нормална разговорна сила, не шепнете. Шепненето ви позволява да не се чувате, а чуването на себе си е част от обратната връзка. Нужни са ви собствените ви уши, за да ви кажат какво звучи грешно.

Пет упражнения за говорене със себе си, които изграждат беглост

Свободното описване е входната точка, но то изпада в автопилот. Тези пет упражнения дават структура на метода и всяко от тях тренира различен мускул.

1. Коментарът в реално време. Описвайте какво правите в момента, в сегашно продължително време. „I am opening the cupboard. I am taking out a cup. The cup is blue.“ Това ви принуждава да произвеждате граматика под натиск на времето, което е точно това, което изисква истинският разговор.

2. Повторението. След всяко истинско взаимодействие, добро или лошо, го преиграйте на английски. Какво казахте? Какво бихте искали да бяхте казали? Тук изникват празнините, защото забелязвате изречението, което не сте успели да построите в момента.

3. Репетицията. Утре трябва да се обадите в банката, да поръчате храна или да зададете въпрос на колега. Кажете целия разговор на глас първо, включително другата страна. Репетицията работи, защото предварително зарежда речника и структурите, които ще ви трябват, така че истинският разговор върви по подготвени релси.

4. Минутата за мнение. Изберете тема, всякаква тема, и говорете за нея шестдесет секунди без спиране. Без подготовка, без бележки. Когато свършат нещата за казване, сте принудени да посегнете към следващата идея, а това посягане е практика по беглост в най-честния ѝ вид.

5. Ехо-корекцията. Когато се хванете, че правите грешка по средата на изречението, не просто се смръщете и продължете. Кажете изречението отново, правилно, на глас. Едно коригирано повторение струва колкото десет правилни изречения, които никога не се е налагало да поправяте, защото то пренаписва грешния модел в паметта ви.

Тук структуриран партньор променя играта. Говоренето със себе си ви дава безкрайни повторения, но не може да ви коригира, а учащ, който репетира грешка, просто запаметява тази грешка. Tutoro затваря тази празнина: вие говорите, а учителят отговаря, коригира и поддържа разговора, така че навикът да говорите със себе си придобива обратна връзка, която иначе би му липсвала. Това подхожда на учащи, които са прерасли чистото описване и искат говоренето им със себе си да се сверява с реален стандарт.

Грешката, която държи учащите на едно място

Най-честият провал с метода на говоренето със себе си за подобряване на английската беглост не е непоследователността. Това е перфекционизъм под друго име: хората спират по средата на изречението, за да поправят граматика, и после забравят какво са казвали. Беглостта е способността да продължаваш да говориш, докато си несъвършен. Говоренето със себе си е най-безопасното място да тренирате точно това.

Отнасяйте се към грешките като към неравности по пътя, не като към стени. Кажете грешното време, продължете и ако се сетите по-късно, направете ехо-корекцията. Целта на упражнението е потокът, не точността. Точността се тренира отделно - чрез четене, писане и обратна връзка. Ако спирате всяка сесия на говорене със себе си, за да поправите всеки член, вие провеждате граматично упражнение и го наричате практика по говорене.

Полезно правило: по време на десетте минути можете да се поправите най-много три пъти. Всичко останало се отбелязва наум и се оставя. Така сесията остава за производство на език, а точно това е беглостта.

Наистина ли говоренето със себе си се пренася в реален разговор?

Скептичният въпрос е основателен. Да говориш на себе си не е да говориш с човек и никакво количество самостоятелна практика не премахва треперенето преди истински разговор. Значи умението пренася ли се?

Пренася се по специфичен начин. Говоренето със себе си не премахва тревогата, но премахва втория, по-голям проблем: тишината, която следва тревогата. Когато учащ зацикли в разговор, обикновено не е защото е нервен. А защото няма автоматичен език, на който да се опре. Говоренето със себе си изгражда този автоматичен слой. Първият път, когато тренирано изречение пристигне без съзнателно усилие, изпитвате това, което изследователите на беглостта наричат автоматизация, и усещането е, че думите просто са там. Този процес на автоматизация в изследванията на беглостта на втори език е добре документиран.

Това, което говоренето със себе си не може да направи, е да ви научи на редуване на реплики, слушане под натиск или разчитане на реакцията на другия. Те изискват партньор. Честното обобщение е, че говоренето със себе си е най-добрата възможна подготовка за разговор и слаб негов заместител. Използвайте го ежедневно и го съчетавайте с истински разговори, когато можете.

Десетминутна ежедневна рутина

Ето метода, сбит в рутина, която можете да изпълните още утре. Минути едно до три: коментар в реално време за това, което правите. Минути четири и пет: преиграване на най-неудобния разговор от вчера. Минути шест до осем: репетиция на един разговор, който ще имате днес. Минути девет и десет: минутата за мнение на случайна тема, без спиране.

Десет минути са достатъчни, за да усетите ефекта в рамките на седмица, и са достатъчно малко, за да го правите наистина. Хората, които успяват с говоренето със себе си, не са тези с най-добрия речник. Те са тези, които го превърнаха в навик, толкова обикновен, че спряха да се чувстват глупаво, докато го правят.

Ако говоренето със себе си ви привлича, защото никой не гледа, Tutoro предлага същата безопасност при нисък залог, но с учител, който наистина отговаря. Говорите с 3D учител в разговор във вид на чат, и всяка дума, която кажете, се оценява за произношение като добро, средно или слабо, така че навикът да разказвате получава жива проверка как звучите. Създаден е за учащи, които искат удобството да говорят сами с предимството да бъдат коригирани, и е по-малко подходящ за всеки, който вече има редовни, честни събеседници.

Често задавани въпроси

Методът повдига едни и същи въпроси у почти всеки, който го опита. Ето тези, които си заслужава да бъдат отговорени директно.

Трябва ли да съм сам, за да говоря със себе си? Строго погледнато не, но помага изключително много. Упражнението работи, защото няма публика, която да управлявате. Ако се чувствате комфортно да разказвате пред други, ползата остава, но повечето хора откриват, че самосъзнанието убива потока, така че уединеното място е по-добрият вариант по подразбиране.

Колко време, преди да забележа разлика? Повечето учащи съобщават за по-гладка и по-бърза реч в рамките на две до три седмици ежедневни десетминутни сесии. Първата промяна обикновено не е нов речник, а по-бързо извличане на думи, които вече знаете, което е точно тесното място, към което говоренето със себе си се цели.

Мога ли да говоря със себе си на всяко ниво? Да, но упражненията се променят. Начинаещите имат най-голяма полза от коментара в реално време и репетицията. Средно напредналите получават най-много от минутата за мнение и преиграването. Общата нишка е производството на звук на глас, което помага на всеки етап.

Ами ако не знам думата, която ми трябва? Опишете я с други думи. Това се нарича заобикаляне и е умение за беглост само по себе си. Способността да продължаваш да говориш около липсваща дума е това, което отличава беглите говорещи от тези, които зациклят, а говоренето със себе си е идеалното място да го изградите.