Как да произнасяме английските съкращения естествено

Повечето учащи, които прочетат "I'm going to" на глас, казват "I am going to", и точно този навик кара английският им да звучи чуждо, дори когато всяка дума е правилна. Носителите на английски свиват, изпускат и свързват звуци по начини, които никога не се показват на хартия. Разликата между писмения английски и говоримия английски е най-голяма точно тук, при малките думи.

Съкращенията не са мързел. Те са ритъмът на езика и следват правила, които можете да научите. Щом видите моделите, естественото им произнасяне се превръща в умение, а не в загадка.

Защо съкращенията звучат грешно, дори когато ги знаете?

Проблемът почти никога не е в знанието. Знаете, че "don't" означава "do not" и че "I'll" означава "I will". Проблемът е, че устата ви е обучена да произнася всяка написана буква, така че когато видите "don't", мозъкът ви все още произвежда пълно, ударено "do", последвано от отчетливо "not". Носителите на езика правят нещо съвсем различно: свиват цялото нещо в една кратка сричка с ниска енергия.

Има и втори, по-тих проблем. Учащите често научават съкращенията от четене, което означава, че прикачват изписване към звук, а не звук към ритъм. Писменият английски е лош водач за говоримия. Думата "have" в "I've" не се произнася като глагола "have". Тя се свежда до шва или почти изчезва.

Изследвания върху свързаната реч в английския показват, че служебните думи като спомагателните глаголи систематично се отслабват в естествената реч, процес, наречен редукция. Това не е по избор или небрежно; така езикът всъщност се говори от всички, от новинарските водещи до приятели в кафене.

Какво е шва и защо е важно?

Шва е най-честият звук в говоримия английски, записван като /ə/ в речниците. Това е краткият, отпуснат звук "ъ" в края на "sofa" или първият звук в "about". Това е звукът, който устата ви издава, когато почти не работи, и съкращенията са изградени върху него.

Вземете "I'm". Повечето учащи казват "ай-ем", две пълни срички. Носителят на езика казва нещо по-близо до "ам" или "айм", една сричка, в която гласната едва се оформя. Вземете "they're". Не е "they are". То е "ther", една сричка, завършваща на мека шва. Вземете "we've". Не е "we have". То е "weev", една сричка.

Правилото е просто: спомагателният глагол в едно съкращение почти винаги се свива до шва или изчезва. "Would" става "w'd" в "I'd". "Have" става "v" в "could've". Ако успеете да се научите да очаквате слаба гласна във всяко съкращение, сте решили по-голямата част от проблема, преди още да сте отворили уста.

Как да произнасяте английските съкращения естествено в бърза реч?

Отговорът е, че спирате да третирате съкращението като отделно нещо, за което да внимавате, и започвате да го третирате като част от по-дълга ритмична единица. Английският е език с ритъм, определен от ударенията. Това означава, че времето между ударените срички остава приблизително еднакво, а всичко между тях се смачква, за да се побере. Съкращенията обикновено попадат в неударените промеждутъци, затова се смачкват.

Кажете това изречение бавно, произнасяйки всяка дума напълно: "I am going to go to the store." Сега го кажете така, както носителят на английски всъщност го казва: "I'm gonna go t' the store." Съкращението "I'm" и редукциите "gonna" и "t'" се случват, защото говорещият бърза към ударените думи "go" и "store".

Езиковедите описват английския като език с ритъм, определен от ударенията, и този един факт обяснява повече за естественото произношение от всеки списък с правила. Ако упражнявате съкращенията изолирано, научавате половината умение. Ако ги упражнявате в ритъма на цяло изречение, научавате всичко, и точно такъв тип практика с цели изречения Tutoro вгражда в уроците си по разговор.

Тук практиката по говорене с жив слушател променя всичко. Четенето на правило ви казва какво да правите; чуването на самия вас да казвате "I'm gonna" в истински разговор и да бъдете разбран прави модела автоматичен. AI учител по английски ви дава такъв разговор при поискване, така че ритъмът се набива в разговор, а не върху работен лист.

Кои правила за свързване променят звука?

Три правила за свързване вършат по-голямата част от работата при естественото произнасяне на съкращения. Първото е свързването на съгласна с гласна. В "I'm in" звукът "m" от "I'm" се плъзга към "i" от "in", така че чувате "I-min" като една плавна фраза. Съкращението не свършва; то се предава на следващата дума.

Второто е изчезващата съгласна. В "don't know" звукът "t" обикновено не се изпуска напълно. Казвате "don' know" с глотална пауза или с нищо на мястото на "t". Същото се случва в "can't go", "won't be" и "isn't there". Учащите, които произнасят всяко "t", звучат прекалено артикулирано и официално.

Третото е асимилацията, при която един звук се променя, за да се съгласува със съседа си. В "don't you" звуковете "t" и "y" се сливат в звук "ch", което дава "donchu". В "did you" получавате "didju". Това не е жаргон; това е стандартна свързана реч във всяка англоговоряща страна.

Ръководствата по фонетика за свързаната реч документират тези три процеса като ядрото на естественото произношение. Нито един от тях не се преподава чрез изписване, затова самото четене никога няма да поправи съкращенията ви.

Кога ударението променя значението на съкращението?

Има едно важно изключение от всичко казано дотук. Можете съзнателно да ударите едно съкращение и когато го направите, значението се променя. Ако някой каже "I didn't take your keys" и вие отговорите "I didn't take them", с ударение върху "didn't", вие го опровергавате. Съкращението се връща към нещо по-близо до пълната си форма, защото ударението върши работа.

Сравнете два варианта на "I can't go". Казано плоско, без ударение, това е просто твърдение: зает сте. Казано с тежко ударение върху "can't", то се превръща в отказ или поправка. Едни и същи написани думи, две напълно различни значения, разграничени само от това къде попада енергията.

Затова произношението не е въпрос на това дали звуците са "правилни" в абстрактен смисъл. То е въпрос на контролиране на акцента, за да контролирате значението. Учащ, който произнася всяко съкращение с пълно ударение, звучи не просто неестествено, а объркващо, защото сигнализира опровержение и акцент във всяко изречение.

Как да упражнявате съкращенията, за да останат трайно?

Започнете, като изберете пет съкращения, които използвате постоянно: I'm, don't, I'll, can't и it's са добър набор. Запишете се как казвате всяко от тях в кратко изречение, после го сравнете с носител на езика, който казва същото изречение. Разликата, която чуете, е вашата учебна програма.

След това упражнявайте свързването. Казвайте "I'm in the office", докато "I'm in" зазвучи като една дума. Казвайте "don't know", докато "t" омекне. Казвайте "don't you", докато чуете "donchu". Бавното, съзнателно повторение изгражда мускулна памет, а после скоростта идва от само себе си.

Накрая прехвърлете съкращенията в истинска реч. Напишете си двуминутен отговор на въпрос като "What did you do yesterday?" и включете поне десет съкращения. Кажете го на глас, после го кажете отново по-бързо. Целта не е да добавяте съкращения; целта е да спрете да ги забелязвате, така че да се разтворят в ритъма.

Стъпката, която е най-трудна за правене сам, е живата, защото не можете да чуете собствения си ритъм така, както го чува слушателят. Tutoro провежда практика по произношение в рамките на разговор, оценявайки всяка дума като добра, средна или слаба в момента, в който я кажете, така че съкращение като "I've" се оценява в потока на истинско изречение, а не изолирано. Подходящо е за учащи, които искат обратна връзка, докато говорят, и е по-малко полезно за всеки, който иска само да учи правила мълчаливо.

Защо това е по-важно от речника за свободното говорене?

Учащ с умерен речник, но естествен ритъм, звучи по-свободно от учащ с голям речник и скован ритъм. Слушателите преценяват свободното говорене отчасти по това колко гладко тече речта, а съкращенията са съединителната тъкан на този поток. Всеки път, когато произнесете "do not" вместо "don't", добавяте мъничка пауза, мъничко усилие, мъничък сигнал за чуждост.

Решението не е повече думи. То е по-малко, по-кратки, по-слаби звуци на правилните места. Щом овладеете шва, свързването и моделите на ударение, съкращенията спират да бъдат нещо, което "използвате", и стават нещо, което просто правите, както носителите го правят, без да се замислят.

Това е цялото умение в едно изречение: научете правилата, после ги упражнявайте в цели изречения, докато изчезнат в ритъма. Моментът, в който спрете да забелязвате съкращенията си, е моментът, в който те звучат естествено.